“не намирам сили”. С думите „не намирам“ апостолът насочва вниманието към нападките и козните на греха. Той прехвърля вината и от същността на душата, и от същността на плътта, като всичко приписва на порочната дейност и на волята. Когато казва: „това, което не искам“, той снема вината от душата; а когато казва: „вече не аз върша това“, той снема вината от тялото. Кой тогава върши злото? Грехът – който, според Йоан Златоуст, е порочната и грехолюбива воля. Но тази воля не е Божие творение, а наше собствено движение. Самата способност да искаме е творение Божие; но волята, насочена към определена цел, е вече нещо наше, дело на нашия свободен избор. По-горе беше казано, що е грехът – именно това мъчителство на греха, което увлича ума ни чрез удоволствието.