защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.

“Каквото правя, не зная;” Тук апостолът не говори за пълно неведение. Защото, ако хората бяха грешили в неведение, тогава за какво биха били наказвани? Какво всъщност казва? „Оставам в тъмнина, увличан съм, не разбирам как грехът ме увлича.“ Когато казва „не зная“, той няма предвид незнание за това, какво трябва да се върши, а за опасностите, примките, измамата, увлечението. С това апостолът описва хората, живели преди идването на Христос в плът, макар че говори от свое име.

„Защото не това, което желая, върша.“ Тези думи означават следното: тогавашните хора не вършеха онова, което желаеха. С този израз апостолът не внушава някаква необходимост или принуда. Какво казва? Онова, което не одобряваха, което не приемаха и не обичаха, именно него вършеха.

„а което мразя, него правя.“ Виждаш ли, че тук не се говори за принуда или неизбежност? Защото, ако беше така, апостолът би казал: „онова, към което съм принуден, него върша“. Но той не казва това, а подчертава: „което мразя“. Как тогава възниква злото? – Чрез увлечение, поради немощта, която хората получиха от престъплението на Адам. Тази немощ законът не можа да изцери, макар да сочеше какво трябва да се върши; изцери я дошлият Христос.

Затова цялата мисъл на апостола в този откъс е следната: човешката природа е изпаднала в състояние на неизлечима слабост, и никой освен Христос не може да я изцели.