Апостолът каза, че грехът се е открил чрез заповедта. Затова, за да не си помислиш, че виновник за греха е законът, той изрича общо заключение: „защото знаем, че законът е духовен“. С други думи, на всички е известно и от всички е признато, че законът в никакъв случай не е причина за греха, а е „духовен“, тоест наставник в добродетелта и враг на порока.

Откъде тогава идва грехът при такъв чуден наставник? – От нерадението и немощта на учениците. „Аз съм от плът“, казва апостолът, сиреч цялата човешка природа, както преди даването на закона, така и по време на закона, беше изпълнена с множество страсти. Защото вследствие на престъплението на Адам ние не само станахме смъртни, но и самата ни природа се изпълни със страсти, предаде се на греха и стана негова робиня, така че дори глава не можеше да повдигне.