Законът, казва апостолът, не стана за мен причина за смърт, но грехът ме умъртви, за да се открие какво зло е грехът и че той, въпреки лекуването чрез закона, се е влошил. Под грях, както вече посочихме, трябва да разбираме и волята, склонна към удоволствие, и устрема към злото, и самия дявол, и онова действие, увлечено от наслаждението. Да благодарим на Христос, Който ни освободи от това зло!

Така грехът става „извънредно греховен“ чрез заповедта.

Каква погибел е грехът, това се разкри чрез заповедта, защото грехът използва заповедта, за да доведе до смърт. Подобно е и при някоя болест: когато тя чрез лекарски средства се влоши още повече, можем да кажем, че е проявила своята злокачественост именно чрез лекарското изкуство, макар от самото него да не е получила никаква полза.