Апостолът не казва: „заповедта стана за мен смърт“, а „послужи“, за да подчертае необичайното и странното в това несъответствие. Целта на заповедта е да води към живот – за това и е дадена. Но ако вместо живот е последвала смърт, вината не е в самата заповед, а в греха, тоест в стремежа към злото, в поквареното и страстолюбиво сърце, или по-точно – към удоволствието. Ако не беше дадена заповедта, която да открие греха, тогава дори извършвайки грях, човек не би се считал за виновен и не би подлежал на наказание. Затова думата „умъртви“ трябва да се разбира и за самия грях, и за наказанието, както и по-горе думите „аз умрях“.

Смисълът на мисълта на апостола е следният: когато няма закон, грехът не се вменява. Но когато дойде законът и бъде нарушен, тогава грехът се разкрива и оживява – така че чрез престъпването на заповедта се явява самото състояние на греха. Преди той сякаш не съществуваше, понеже нямаше закон, който да го разкрие и вмени. Ето защо законът сам по себе си не е причина за греха; но тъй като не може и да освободи от него, именно тази слабост на закона ни показа нуждата ни от благодат.