До Моисей, казва апостолът, аз живеех без закон и затова не подлежах на строго осъждане (тук в свое лице той има предвид човешката природа като цяло). Но когато се яви заповедта, тогава се разкри, че грехът наистина е грях: защото хората грешаха и преди, но не осъзнаваха това. В това е и ползата на закона – той направи хората съзнателни за собствените им грехове.

Думите „аз умрях“ могат да се разбират двояко: първо „съгреших“, и второ „станах виновен за по-голямо наказание“. Виновен за това обаче не е законът, а този, който му се противи. Представи си: някой е болен, но не осъзнава болестта си. Идва лекарят и му открива, че е болен и че трябва да се въздържа от определена храна, която влошава състоянието му. Болният не послушва лекаря – и умира.