Тук апостолът прави заключение от казаното в стихове 7–11. Законът като цяло, както и всяка отделна негова заповед, е свят сам по себе си – той издига човека над греховния свят и изисква пълна преданост към Бога. Освен свят, апостолът нарича заповедта и праведна, защото установява правилните отношения между хората и е пряко противоположна на греха. Той я нарича още и блага, т.е. благотворна, „даряваща живот на онези, които я пазят“ (блаж. Теодорит).