Апостолът доизяснява казаното в 14-ти стих на предходната глава: “Вие не сте под закона, а под благодатта”. За тази цел той сравнява положението на своите читатели преди приемането на християнството с това на омъжена жена. Законът свързва жената с мъжа и тя не може да го напусне, докато той е жив. Само смъртта разкъсва брачния съюз. С читателите на посланието се е случило нещо подобно: те са „умрели“ за закона и така са се освободили от всяка зависимост от него. Сега, с пълно право, могат да принадлежат на Христос. Този нов съюз или брак е за тях несравнимо по-полезен, защото вече не служат на страстите си, както по-рано, а вършат добри дела.

Според апостола всеки закон, било еврейски или езически, е написан за временния живот на човека. По тази причина и законът за неразривността на брака, за „свързаността“ на жената с мъжа, се отнася единствено до земния живот и не се простира по-нататък: ако единият съпруг умре, вдовицата естествено става свободна и може да встъпи в нов брак.

“такива, които познават закона”. Тук се има предвид законът изобщо, не само Мойсеевият. Особено справедливо е апостолът да нарече римляните „знаещи закона“, понеже те добре познавали юридическите разпоредби.

“докато той е жив”, тоест човекът. Човекът, мъж и жена, докато е член на обществото, е длъжен да се подчинява на закона, който урежда отношенията между хората.