Виж как (Моисей) употреби същите думи, които употреби и в началото, за да ни внуши, че за онези поколения, като за недостойни, дори не смята за нужно да спомене, а започва родословието с новородения – именно със Сит, за да познаеш и оттук колко Бог се грижи за човешкия род и как се отвръща от човеконенавистниците.

Моисей мълчи за тях, сякаш те дори не са живели, и с това ни дава да разберем колко голямо зло е грехът и как обичащите го причиняват на себе си най-голяма вреда. Тези хора биват изключени от родословния списък и, ако изобщо се споменават, то е само за да бъде тяхното нечестие изобличено за позор и да послужи като назидание за бъдещите поколения. …

Тук Моисей казва: „по свой образ и по свое подобие“, т.е. (Адам роди син), еднороден на родилия го, със същите добродетелни качества, който чрез делата си явява в себе си образа на баща си и със своята добродетел може да възмезди за престъплението на по-големия (син). Тук Писанието, казвайки „по свой образ и по свое подобие“, не ни съобщава за телесни черти, а за душевното състояние, за да знаем, че този син (Сит) няма да бъде същият (като Каин).