“Енох”. Името на този патриарх, вече познато ни от генеалогията на каинитите, говори за своя носител като за обновител, осветяващ – с една дума, като за нещо ново и, в качеството си на първи плод, посветен на Бога. Но докато Енох-каинитът беше начало на светската мощ и културното господство на своя род (израз на това е построяването на първия град, наречен на негово име), то Енох-ситянинът, напротив, се яви типичен представител на първобитната вяра, надежда и благочестие – с една дума, на всичко онова, което се обединява в понятието за старозаветната „праведност“.