При излагането на самата родословна таблица библейският автор, започвайки от Адам, винаги спазва един и същ ред: след като назове името на даден патриарх, той посочва възрастта му в момента, когато му се ражда следващият член от генеалогията; след това определя броя на годините от останалия му живот, прави общо заключение за неговото дълголетие и завършва всичко това със споменаване на неговата смърт.

В някои хронологически дати, главно свързани с времето на раждането на сина на този или онзи патриарх, се забелязва несъответствие между руския и славянския текст, произлизащо от различията между еврейската и гръцката Библия. Това различие, по всяка вероятност, е с напълно случаен произход (внесено от някой преводач или преписвач) и във всеки случай няма никакво сериозно значение за същността на вярата. То само нагледно доказва очевидната истина, че в Библията няма точна хронология, а наличната е по-скоро условна и относителна и, поне в някои свои части, вероятно е внесена по-късно.

Друг, още по-важен въпрос, свързан с тази допотопна генеалогия, е въпросът за поразителното дълголетие на нейните членове, достигащо почти до едно хилядолетие. За разлика от тенденциозните рационалистични опити да се подкопае вярата в патриархалното дълголетие, неговото признаване разполага с цяла редица действителни доказателства. На първо място за това свидетелства предишното райско безсмъртие на човека: макар чрез грехопадението човек да е изгубил този божествен дар, заразата на смъртността е могла само постепенно да разрушава първичната здравина на организма. Освен това, аналогията между патриархалния период и детството на човека сочи същото: патриархално-допотопната епоха е била своеобразно „детство“ в живота на човечеството, време на особено богатство, цялостност, плодовитост и свежест както на духовните, така и на физическите му сили.

Справедливостта на това твърдение в известна степен се потвърждава от цяла редица паралелни предания на други древни народи, записани от египетския жрец Манефон, финикийския – Мох, халдейския – Берос и др. Накрая, важно потвърждение, а заедно с това и най-добро обяснение на факта на патриархалното дълголетие, е очевидното действие на Божия Промисъл, Който чрез него е осъществявал високи религиозни цели: съхраняване на религиозната истина, разпространение на човешкия род и утвърждаване на основните елементи на религията, морала и културата.

“И роди син по свое подобие и по свой образ и му даде име Сит”. С тези думи достатъчно ясно се утвърждава вродеността на основните духовно-физически свойства на човешката природа; по силата на това върху потомството на Адам са преминали както чертите на заложения в неговата природа Божи образ, така и свойствата на онова греховно подобие, което помрачи този божествен образ в събитието на грехопадението (Бит. 1:26, 3:19; Рим. 5:12).