„Излезе сеяч“ – това е Синът Божи. „Излезе“ от недрата на Отца и от Своята скритост, и стана видим. Кой излезе? Този, който винаги сее. Защото Синът Божи никога не престава да сее в нашите души: Той сее добрите семена не само тогава, когато учи, но и чрез самия свят, и чрез събитията, които стават с нас и около нас. Той излезе не за да погуби земеделците или да изгори страната, а само за да сее. Защото земеделецът често излиза не само да сее, но и за друго.

Той излезе да сее „своето“ семе. Защото словото на учението беше Негово собствено, а не чуждо. Пророците, например, каквото и да говореха, не го говореха от себе си, а от Духа; затова и казваха: „Това говори Господ.“ А Христос имаше Свое семе; затова, когато учеше, Той не казваше: „Това говори Господ“, а: „Аз ви казвам.“

Когато Той сееше, тоест учеше, едно семе падна край пътя. Не каза: „сеячът хвърли“, а „то падна“, защото сеячът сее и учи, а словото пада в сърцата на слушателите. А те се оказват или път, или камък, или тръни, или добра земя.