Слязъл от небето, за да ни даде във всичко образец и посока, Господ ни учи да не бъдем лениви в поучаването, а да обикаляме всички места и да проповядваме. Защото всичко, което Той вършеше, беше за наше наставление. Той минаваше през всички градове и селища и водеше със Себе Си дванадесетте ученици, които тогава не учеха и не проповядваха, а сами се учеха от Него и се назидаваха от делата и думите Му.

Господ не проповядваше за земни блага, а за Царството небесно. Кому другиго повече приличаше да проповядва за небесното, ако не на Този, Който е слязъл от небето? Затова нито един от пророците не е проповядвал за Царството небесно – защото как биха могли да проповядват за онова, което не са видели? Затова и Предтечата казва: „Който е от земята, земно говори; а Който е дошъл от небето, свидетелства за това, което е видял“ (Йоан 3:31–32).