Апостолът накратко повтаря мислите, изложени в стихове 21 и 22.

„Платка“ – гръцката дума ὀψώνιον означава първоначално плащане в натура от земеделието, а по-късно – парично възнаграждение, което военачалниците давали на своите войници. Затова следващото изразяване в гръцкия текст – ἁμαρτίας – трябва да се преведе просто в родителен падеж: „на греха“ (а не „за греха“, както е в руския превод).

Тук грехът е олицетворен като господар, който плаща на своите поданици със смърт, т.е. кара ги да изпитат всички болезнени последствия от своите престъпления (срв. Гал. 6:7–8; 2 Кор. 5:10).

„Дар Божи“ – от Бога ние получаваме не заплата, не награда, а дар, незаслужен от нас (χάρισμα). „Адът винаги е заслужен, небето – никога!“ (Ходж)