След това той привежда доказателство: тъй като ние сме умрели за греха и сме станали мъртви за него чрез кръщението, така че вече не трябва да му се подчиняваме, то как бихме могли още да живеем в него, да се прилепваме към него и да го слушаме?

Оттук се вижда, че чрез кръщението всеки вярващ действително умира за греха, но поради небрежност може сам да „възкреси“ себе си за него и веднага отново да оживее за греха, щом се свърже с него. А напротив – усърдният вярващ винаги пази в себе си тази мъртвост за греха и, каквото и да му заповядва той, не му се подчинява – така, както мъртвият не слуша.