Апостолът казва, че когато грехът се умножи, благодатта още по-изобилно се яви. Оттук някой би могъл да разсъждава така: следователно нека не спираме да грешим, за да се проявява благодатта още по-изобилно. Апостолът опровергава подобно разсъждение и категорично го отхвърля: „в никакъв случай“ – както обикновено се изразява, когато говори за нещо, което е явно нелепо.