Обикновено се случва така, че когато няколко пъти извършим един и същ грях, той вече придава на волята ни определена насока, от която тя не е в състояние да се отклони. Същото важи и за добрите дела – от тях възникват добри навици. Така у човека се изграждат или лоши, или добри навици.

Този психологически закон е изразен в думите на Христос: „всеки, който върши грях, е роб на греха“ (Йоан 8:34). Апостолът има предвид същия закон, когато говори за робство или на греха, или на правдата: човек трябва да има господар – без това той не може да съществува. Този господар ще бъде или грехът, или правдата. Ако читателите на посланието са тръгнали по пътя на добродетелта, това означава, че те несъмнено ще стигнат до пълно подчинение на правдата или благодатта. Последната ще стане за тях такъв господар, какъвто Законът беше за юдеите.

„на когото предавате себе си“ – това се отнася за първите стъпки, които човек прави в едната или другата посока. В този момент той все още проявява известна степен на нравствена свобода спрямо онова начало, което иска да завладее неговото същество и воля – сам избира да се предаде. Но колкото повече показва податливост на това начало, толкова повече губи свободата си и се оказва в положението на роб.

„за смърт“ – тук става дума за духовната смърт, за отделянето от Бога, защото на нея е противопоставен не вечният живот, а правдата. А физически, разбира се, и „робите на правдата“ умират, както и „робите на греха“.

„на послушанието“ означава вяра в Христос и в Евангелието. И в следващия стих глаголът „да бъдеш послушен“ означава именно акта на вярата.