Апостолът си представя опонент, който се съмнява, че благодатта сама по себе си, без Закона, може да предпази християните от грях. „Да съгрешим ли“ – ἁμαρτήσωμεν – тук е употребен аорист, който означава еднократно, отделно действие. Затова очевидно става дума за въпроса дали благодатта е достатъчно силна, за да побеждава греха във всеки отделен случай. На пръв поглед може да изглежда, че тя е снизходителна към отделните падения на човека, докато Законът строго наказваше всяко нарушение на Божията воля.

На този въпрос апостолът дава категоричен отрицателен отговор.