След като отново подчертава, че грехът вече не трябва да властва над хората, изкупени от Христос, апостолът уверява читателите си в това, като им напомня, че те вече не са под Закона, а под благодатта. Това благодатно състояние – примирението с Бога и общението с Него, дава на душата онази победоносна сила, която напълно е липсвала на онези, които са били подчинени на Закона.

Човекът, който е живял „под Закона“, е носел в душата си единствено тежкото чувство за собствената си отговорност пред Бога, страха от осъждане и робска покорност, вместо синовната преданост, която християнинът изпитва към Бога.