Сега апостолът представя обратната страна на нашето “умиране с Христос”, а именно нашето оживяване заедно с Него. С унищожаването на „ветхия човек“ нашата личност не изчезва, а вместо старото естествено „аз“, което е било свързано с поробената от греха плът, се появява ново „аз“, съединено (σύμφυτος) с Христос. То черпи своя живот от Него; нашият живот е живот с Христос и в Христос.