Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,

Тук апостолът повтаря мисълта от четвърти стих, за да утвърди читателите в убеждението, че кръщението изобразява не само смъртта, но и възкресението.

„Сраснали сме се“ (σύμφυτοι, от глагола συμφύω – „израствам заедно“, срв. Лука 13:7).

„подобието на смъртта Му“ – това означава кръщението, тоест потапянето, което символизира смъртта на Христос; то е образ на Неговата смърт. Приемайки кръщение чрез потапяне, човек се уподобява на Умиращия Христос, Който е положен в гроба.

„то ще бъдем“ (ἔσομεθα). В гръцкия текст е употребено бъдеще време, но апостолът не разбира възкресението ни като бъдещо събитие, а като вече осъществен факт в момента на нашето кръщение. Тук бъдещето е така нареченото „логическо бъдеще“ или бъдеще на последствието.

„съучастници и на възкресението“ – отново става дума за кръщението, но вече за онзи момент, когато кръщаваният излиза от водата, вдига глава над повърхността. Този акт е образ, символ на нашето възкресение заедно с Христос.