Християнството и животът в греха не могат да бъдат помирени. За това ясно свидетелства самото кръщение, което християните приемат – в него човек умира за греха и възкръсва за новия свят живот в Христос. Преди това той е бил роб на греха, но със своята (духовна) смърт се освобождава от задължението да му служи и започва да живее за Бога заедно с Христос.

Апостолът вече посочва в Рим. 3:7, че има клеветници, които го обвиняват, че с учението си оправдава безразличното отношение към греха. Казаното от него в Рим. 5:20 също би могло да стане повод за нови обвинения. Някой би могъл да твърди, че като укрепва надеждата на своите читатели във всепокриващата Божия благодат, Апостолът едва ли не ги учи да не обръщат внимание на чистотата на живота – че грехът не е страшен, а дори полезен, защото дава възможност на очистващата Божия благодат да действа още по-силно.

Апостол Павел накратко и категорично отхвърля подобно предположение.