Досега апостолът, започвайки от Рим. 3:21, е изложил плана за спасението на всички хора. При това Мойсеевият закон се оказва като че съвсем излишен. Сега апостолът обяснява, че и законът е имал свое значение в домостроителството на нашето спасение. Макар да не е породил греховността и да не я е унищожил, той се е присъединил (παρεισῆλθεν), станал е помощно средство за осъществяването на този план.

А как именно? Законът е започнал да умножава, както да увеличава по брой, така и да усилва човешките престъпления. В гръцкия текст стои изразът ἵνα πλεονάσῃ – „за да се умножи“. Тук става дума за целта на закона, а не за неговия резултат. Хората започнали да грешат съзнателно – нещо, което без закона е невъзможно. Самият грях чрез закона придобил особена действена сила (срв. Рим. 7:7 и сл.).

Това е било необходимо, за да може благодатта да се прояви в цялата си пълнота. Ако грехът не беше станал толкова голям и осезаем, у хората никога не би възникнала нужда от спасение и съответно те не биха признали богатството на Божията благодат, нито биха я приели.