Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.

Тук апостолът не само повтаря мисълта от предишния стих, но в същото време посочва и нравствените, вътрешните причини както за престъплението на Адам, така и за саможертвата на Христос. Адам прояви лекомислие, като не се вслуша в ясно и определено прозвучалите Божии заповеди – той постъпи така, сякаш дори не ги беше чул! Христос, напротив, показа пълно послушание към волята на Своя небесен Отец – това продължи през целия Му живот и най-ясно се разкри в Неговата смърт (Фил. 2:8).