Тук апостолът прави заключение от всичко казано от 12-и стих нататък: там, в Адам, чрез престъплението на един настъпи всеобщо осъждане; тук, в Христос, чрез оправданието на един настъпи оправдание за всички, което води към истинския и пълен живот.

„Правдата на Единия“ (δικαίωμα) – според контекста тук трябва да се разбира делото на оправданието, извършено от Христос, което е противоположно на онова, което в стиха е наречено „престъпление“ (делото на Адам). Това дело на оправданието включва в себе си както смъртта, така и възкресението на Христос.

„оправдаване за живот“ (δικαίωσις) – това е състоянието на оправданите вярващи.