Може да изглежда странно, че едно-единствено престъпление – грехопадението на Адам – доведе до осъждане на всички, а в другия случай – при безбройните грехове на неговите потомци, когато, изглежда, Божият гняв би трябвало да се прояви още по-силно – вместо осъждане дойде оправдание, изключителното откровение на Божията любов.

Апостолът обяснява различното отношение на Бога към едно и също явление по следния начин. Там, в Адам, ние се поддадохме на властта на греха и смъртта; тук, в Христа, самите ние ставаме господари. Съзнателно и свободно приемаме дара, който ни предлага Божията любов.

Падението на Адам е действало върху неговите потомци отдалеч – те в повечето случаи дори не осъзнавали защо страдат. А правдата, която Бог им дарява в Христос, се приема от тях с радост.

“дара на оправданието” – дарът е в самата правда.

“чрез Едного Иисуса Христа” – този израз съответства на стих 12: „чрез един човек грехът влезе в света“.