Дори скърбите, които толкова често срещаме в живота, не могат да отслабят силата на нашата вяра и надежда за бъдещата слава. Напротив, те дори допринасят за укрепването и оживяването на тази надежда, която става твърда у онези, които са придобили търпение и опитност.

Обяснение за тези две понятия можем да намерим у апостол Яков (Як. 1:3) и у апостол Петър (1 Петр. 1:7; 2 Петр. 1:6). При Яков и Петър за означаване на „опитност“ се употребява думата δοκίμιον, докато у Павел се среща думата δοκιμή. Затова може да се каже, че Яков говори за скръбта като за средство за изпитание на човека; Петър, също като Павел с думата δοκιμή, разбира резултата от това изпитание: състоянието на християнина, преминал през борбата със скърбите, състояние на сила и мъжество, произлязло победоносно от нея.