За да покаже защо Христос е станал наш Господ, апостолът посочва Неговата смърт и възкресение като събития с решаващо значение за нашето спасение.

„предаден за нашите грехове“ – тези думи препращат към пророк Исаия (Ис. 53:12).

„и възкръсналия“ – гръцкият израз (ἠγέρθη) означава по-точно „биде възкресен“.

„за наше оправдание“ – тоест, за да могат вярващите с пълно основание да считат себе си за оправдани. Ако Христос не бе възкръснал, оправданието не би било извършено (1 Кор. 15:17). По-точният превод на израза е: „за (διά) наше оправдание“. Смисълът е следният: Христос става наш Поръчител пред Божията правда. Тъй като ние самите не можехме да изплатим своя дълг, Той, като Поръчител, поема върху Себе Си нашето задължение и бива хвърлен в „затвора“ на смъртта. Но когато дългът бъде изплатен – в случая не от длъжниците, а от Поръчителя, Той се освобождава.

Така Христос възкръсва, освободен от оковите на смъртта, като знак, че чрез Него е принесено  изкупление за греховете на цялото човечество. По този начин апостолът допълва казаното вече в Рим. 3:25: Христос ни оправдава не само чрез Своята смърт, но и чрез Своето възкресение.