На всички тези разсъждения на апостола юдеите биха могли да възразят още, че Авраам „по плът“ (ст. 1) е получил своя син Исаак и чрез него – многобройното потомство, израилския народ. Апостолът разглежда това предполагаемо възражение и доказва, че дори самият Исаак е бил дарен на Авраам благодарение на неговата вяра.

„без никакво основание за надежда“ – обстоятелствата изобщо не позволявали на Авраам да се надява, че Божието обещание за син ще се изпълни: и той, и жена му вече били твърде стари, за да могат по естествен път да имат деца.

„повярва с надежда, че ще стане“ – по-точно според гръцкия израз (εἰς τὸ γενέσθαι): „за да стане“. С други думи, Авраам, вярвайки, е имал за цел и увереност, че Божието обещание несъмнено ще се изпълни.