Тук апостолът още по-силно подчертава мисълта от 13-и стих: Божиите обещания зависят единствено от вярата, за да стане ясно, че в началото и в края на всичко стои Божията милост. Когато именно милостта, а не формалната справедливост, определя наградата, тогава наследството може да бъде дадено на всички потомци на Авраам – не само на тези, които имат Мойсеевия закон, т.е. юдеите, но и на онези, които имат само вяра (езичниците).