Изводът, който апостолът прави от свидетелството на Писанието, е ясен: вменяването на Авраамовата вяра за оправдание е изцяло дело на Божията милост. Защото, както вече бе обяснено при стих 3, в самия Авраам още не се виждаше пълна и съвършена праведност – такава изобщо не съществуваше в Стария Завет. Ако оправданието зависеше от делата му, тогава Бог би бил „задължен“ да го оправдае – като дълг. Но в Писанието никъде не се говори, че Бог има подобен дълг спрямо човека.

Павел прави следния извод: има два възможни начина да се търси праведност – чрез дела или чрез вяра. За делата възнаграждението се дава като дълг; за вярата – като дар, по милост, дори без наличието на пълна праведност.