Господ говореше на народа в много притчи, предлагайки ги според разбирането на слушателите. Понеже народът беше прост и неграмотен, Той му напомняше за синапеното зърно, за тревата и за семето, за да го научи чрез познати и обикновени неща на нещо полезно, или да го подтикне да пристъпи и да попита, и чрез въпросите да разбере непонятното.
Така и на учениците Той обясняваше всичко насаме, защото те пристъпваха направо при Него и питаха. Но Той обясняваше само това, за което питаха и което не знаеха, а не всичко изобщо, дори и ясното. Защото, щом разбираха онова, за което питаха, от това за тях ставаше ясно и останалото – и така за тях се разрешаваше всичко.