“всички съгрешиха”. Кога точно, апостолът не уточнява, а само твърди, че грехопадението е несъмнен факт. По-подробно той говори за това в Рим. 5:12 и сл.

“лишени от славата Божия”. Както личи от първите думи на 24 стих, тази Божия слава не е нещо различно от оправданието, което Бог дарява и което хората нямат (υστερούνται – в сегашно време). Това е същото като честта, която Бог признава на нравствения човек (Йоан 12:43).