Юдеите биха могли да възразят срещу цитираните от апостола места от Писанието, че някои от тях се отнасят не за тях, а за езичниците (например Пс. 13). Апостолът, обаче, срещу този довод посочва, че тези изобличения се намират именно в Закона или в книгите на Стария Завет, които са написани за юдеите, а не за езичниците. Какво следва от това? Ясно е, че писателите на тези книги са искали да предупредят самите евреи, своите съплеменници, които също са били заплашени от Божия съд заради грехове, чрез които те се уподобявали на езичниците. Така в юдеите Законът е виждал, може би само в зародиш, онези грехове, които вече са били разпространени сред езичниците.

„цял свят“ означава цялото човечество – и езичници, и юдеи.
„виновен пред Бога“ значи подлежащ на Божия съд (ὑπόδικος τῷ θεῷ).