Понеже юдеите биха могли да възразят на апостола, че със сигурност ще бъдат оправдани от Божия съд заради обрязването, което според общото им убеждение било нещо като патент за влизане в царството на Месия, апостолът намира за нужно да се спре по-внимателно върху този въпрос.

Обрязването – казва той – наистина е полезно: то прави човека участник във всички обещания, дадени от Бога на избрания народ. Но заедно с това приемането на обрязването е и приемане върху себе си на задължението да се изпълнява Божият закон, да се угажда на Бога (ср. Бит. 17 и сл.; Лев. 18:5; Втор. 27:26; Гал. 5:3).

„Закон“. Под „закон“ апостолът разбира всички предписания на Мойсеевия закон, отнасящи се както до обредния, така и до нравствения живот.

„станало е необрязване“ – т.е. ако не изпълняваш закона, ти ще застанеш пред Божия съд също толкова без оправдание, колкото и грешният езичник, който е необрязан.