Посочва се гордостта на юдеите от ролята, която според тяхното разбиране те са призвани да изпълняват в историята на цялото човечество. Те виждат себе си в ролята на водач, наставник, учител (намек за стремежа на юдеите да умножават броя на прозелитите – ср. Мат. 23:15), който гледа на всички езичници като на слепци, невежи и младенци. Апостолът обаче очевидно не е съгласен с това високомерие на юдеите за самите себе си („уверен“ – тук има ирония). Наистина, да учиш другите на изпълнение на закона, а сам да не го изпълняваш – са две несъвместими неща.