Този стих е в пряка връзка с 15-ти, и според нас скобите, които в обичайния текст завършват 15-ти стих, е по-добре да се преместят в края на 16-ти.

Апостолът иска да каже, че борбата на „мислите“ у езичниците особено ясно ще се прояви в деня на страшния Божи съд, когато Сам Бог чрез Иисус Христос ще съди тайните помисли на хората.

Но апостолът все пак дава да се разбере, че съдът ще се извършва така, както подобава – съгласно с това, което той е проповядвал („съгласно моето благовестие“) за равенството на всички хора пред Божия съд – било юдеи, било езичници. При това съдът ще извърши Иисус Христос, а Иисус Христос според учението на ап. Павел е вторият Адам (Рим. 5:14; 1Кор. 15:45) и следователно стои във връзка не само с юдеите, но и с езичниците; и несъмнено ще бъде милостив и към езичниците, защото Бог „иска да се спасят всички човеци“ (1Тим. 2:1–7).