“Който ще въздаде всекиму според делата му”, тоест, според нравствената стойност на всяко дело.

За Божия съд според извършените дела се говори и на други места в посланията на апостол Павел (Рим. 14:12; 2 Кор. 5:10; Гал. 6:6), в Евангелието (Йоан 5:28–29) и в други писания на Новия Завет (например Откр. 20:13). Как това се съгласува с учението на апостола, че оправданието се дава по вяра?

Оправданието наистина се дава само по вяра, когато човек още не е успял да извърши добри дела. Но после, когато вече е получил оправдание (в кръщението) и заедно с това е възприел новите благодатни сили от Бога, той непременно трябва да прояви тези сили в добри дела. Делата са необходимите плодове на оправданието, извършено чрез вяра, и на последния съд Бог ще съди всички християни вече според делата им.

Така, в притчата, слугите получават от своя господар талантите даром, но господарят смята за естествено слугите да умножат тези таланти (Мат. 25:16, 21). „Всяко дърво, което не принася добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“, учи Йоан Кръстител (Мат. 3:10; срв. 1 Кор. 3:9–10; Гал. 6:7).

Вярата въвежда в пътя на спасението, снабдява със сили; самото спасение обаче се осъществява чрез дела, съответстващи на вярата.