Славянският текст, следващ гръцкия превод на LXX, и тук има своя особеност: „вящшая вина моя, еже оставитися ми“. Произходът на това различие се обяснява с факта, че еврейската дума авон има две значения — грях и наказание за него. Едни преводачи са я разбрали в първия смисъл (както в LXX), а други във втория. Но според смисъла на контекста първото тълкуване е за предпочитане: то представя думите на Каин като вик на отчаяние и малодушие на грешник, който не желае с търпеливо понасяне на заслуженото наказание поне частично да изкупи своята вина.