Когато апостол Петър изповяда своята вяра, Иисус ги задължи, както е казано, и заповяда да не казват това никому, като добави, че на Сина Човешки предстои много да пострада, да бъде отхвърлен… да бъде убит и на третия ден да възкръсне (Лука 9:22).

Трябвало ли е апостолите веднага да свидетелстват за Него навсякъде? Това всъщност бе делото, за което Той ги подготвяше в апостолското служение. Но, както е казано в Писанието: „За всичко има време“ (Екл. 3:1). Имаше още нещо, което не беше изпълнено и което трябваше да бъде включено в тяхната проповед за Него: те трябваше да възвестят Кръста, страданията и смъртта по плът; да проповядват възкресението от мъртвите — велик и наистина славен знак, който свидетелства, че Емануил е истински Бог и по естество Син на Бога Отца.

Той напълно отмени смъртта и унищожи тлението; разруши силата на ада и лиши от власт врага на човешкия род. Премахна греха на света, отвори вратите нагоре за жителите на земята, съедини небето и земята. Всичко това, както казах, потвърждава, че Той е истински Бог.

Затова Той им заповяда да пазят тайната в определено време на мълчание, докато целият план на домостроителството не достигне своя съответен завършек.