Господ Иисус не пожела преждевременно да открие Себе Си, за да не се породи някакво смущение. Той заповяда на Своите ученици да не казват на никого, че Синът Човешки трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне (Лука 9:22).

Може би Господ прибави това, защото знаеше колко трудно ще бъде да повярват дори Неговите ученици в страданието и възкресението. Затова предпочете Сам да стане вестител на Своите страдания и възкресение, така че самото събитие да роди вярата, а не слухът за него — разногласия.

Христос не пожела да се хвали, а предпочете да се яви без слава, за да претърпи страдания. А ти, роден без слава, се хвалиш? На теб подобава да вървиш по същия път, по който вървя Христос. Как? Като Го изповядаш, като Му подражаваш и в чест, и в безчестие (2 Кор. 6:8), за да се прославиш чрез кръста, както и Той Сам се прослави.

По този път вървеше и Павел, затова и каза: „да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14).

Тълкувание на Евангелието от Лука