Благодатта, дарена на светите апостоли, е достойна за всяко възхищение. Но щедростта на Този, Който я дава, превъзхожда всяка похвала и възторг. Той им дари, както вече казах, Своята собствена слава. Те получиха власт над злите духове, унищожаваха гордостта на дявола, която е толкова неизмеримо висока и надменна, обезсилваха злобата на бесовете. Със силата и действието на Светия Дух, като че ги изгаряха в огън, те принуждаваха бесовете да излизат със стенания и рев от онези, които държаха в своя власт.

Господ прослави учениците Си, давайки им власт над падналите духове и сила да изцеляват болести. Но удостои ли ги Той с такава чест без причина и прослави ли ги без някакво основание? Разбира се, че не. Това беше необходимо, и то много необходимо, за да могат да вършат чудеса, след като публично бяха назначени за изпълнители на свещеното дело.

Чрез тяхното служение тогава хората можеха да бъдат убедени, че те са служители на Бога и посредници на всичко, що е под небето. Така апостолите можеха да призоват всички към примирение и оправдание чрез вяра, да посочат пътя на спасението и на живота, което именно е оправданието.

Коментар върху Евангелието от Лука