По пътя към дома на началника към Господ пристъпва жена, водена от твърде силна вяра. Като се приближи, тя се докосна до края на дрехата Му с увереността, че щом само се допре, веднага ще се изцели. „И веднага кръвотечението ѝ спря“. Както, когато някой обърне поглед към сияйна светлина или сложи суха клонка в огъня, светлината и огънят незабавно оказват своето действие, така и тази жена, донесла вяра на Можещия да я излекува, веднага получи изцеление. Тя не мислеше за нищо – нито за дългогодишността на болестта, нито за отчаянието от лекарите, нито за каквото и да било друго, а само вярваше и бе спасена. И сякаш първо се докосна до Иисус с мисълта си, а след това и с тялото.