Понеже Каин принесе жертвата с небрежност, Бог я отхвърли, за да не си помисли той, че небрежността му е скрита от Бога, или че даровете са по-угодни на Бога от самите приносители. Бог отхвърли жертвата на Каин и заради онова, което беше сторено от него, и заради онова, което беше готов да стори — защото Каин беше непокорен към родителите си, жесток към брат си и без благоговение пред Бога. Така жертвата на Авел беше приета заради неговото усърдие, а жертвата на Каин беше отхвърлена заради неговата небрежност.

Каин се натъжи не заради това, че жертвата му беше отхвърлена – защото с избрана жертва той би могъл да умилостиви Онзи, Който се беше прогневил от небрежната жертва. „И лицето му помръкна“ (Бит. 4:5), но пак не затова, че беше отхвърлен, защото той и сега можеше да се обърне към Бога с молитва. Но дори и ако беше принесъл избрана жертва — независимо дали тя щеше да бъде приета от Бога или не, Каин вече беше показал какво наистина желае. Също така, дори и да беше отправил молитва — независимо от това, дали Бог щеше да се умилостиви или не, Каин вече беше разкрил вътрешното си намерение. … И тогава е явно, че това, което го натъжи, беше приемането на жертвата на брат му. Натъжи го огънят, слязъл от небето, с който едната жертва беше отличена от другата. „Лицето му помръкна“, защото отхвърлената му жертва го изпълни със страх да не бъде осмян от родителите и сестрите си, които видяха, че жертвата му беше докосната от огъня, но остана непринесена.