„та получаваха в себе си“ – за своето отстъпление от истинското богопочитание (вж. ст. 21–23, 25), езичниците видимо за всички са получили от Бога справедливо възмездие. То се състои именно в това, че са били оставени от Бога да изпаднат в позорни, противоестествени страсти.

Очевидно, според апостола, нравственото чувство в човека остава живо дотогава, докато в душата му живее представата за Всесвятия Бог. Който почита Бога, той облагородява себе си; който Го отхвърля, той неминуемо пропада все по-дълбоко в морално отношение. Апостолът явно не признава съществуването на „независим“ морал.