Същевременно той е напълно наясно, че проповядването на Евангелието в Рим е част от прякото му апостолско задължение, защото е длъжен да благовести на всички езичници („народи“ – ст. 13), както на гърци (към които, очевидно, причислява и римляните – Цицерон например в съчинението си De finibus противопоставя Гърция и Италия, взети заедно, на т. нар. „варварски земи“ – II,15), така и на варвари.