„на всички“. С тази добавка апостолът разширява кръга на онези, към които насочва своето послание. Изглежда, че в Рим е имало християни както от езичниците, така и от юдеите.

„възлюбени Божии“. Бог обича всички хора (Йоан 3:16), но спрямо невярващите Неговата любов се изразява по-скоро в състрадание, отколкото като онова тясно, живо общение, което Бог има със Своите верни чеда.

„призвани светии“. Така апостолът нарича християните, за да подчертае, че те са свети, тоест, отделени от греховния свят по Божие призвание, което служи като залог за устойчивостта на тази святост.

„Благодат и мир на вас“. Под „благодат“ тук трябва да се разбира Божията любов, която се проявява в непрестанно обновяващи се действия в живота на вярващите. А „мирът“ е онова дълбоко вътрешно спокойствие, което идва от осъзнатото помирение с Бога.

„От Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа“. Любовта на Бога и любовта на Христос са различни: първата е любовта на Отца, втората — любовта на брат. Христос обича хората със собствената Си любов (Рим. 5:15). А когато апостолът посочва, че даровете идват както от Отца, така и от Сина, той, според тълкуването на блажени Теодорит, „ни учи за равенството между Отца и Сина“.