Това е цитат от Книгата на Енох, която Църквата причислява към апокрифната литература не защото написаното от патриарха трябва да се отхвърли, а понеже книгата, носеща неговото име, най-вероятно не е била написана от самия него. Очевидно е, че някой друг е съставил тези писания и е поставил името на Енох под тях. Но дори и ако действително бяха негови, те не противоречат на истинската вяра. Разбира се, има неща в тази книга, на които трудно може да се повярва – например разказът за гигантите, чиито родители не били хора, а ангели. Ясно е, че автор на такава книга не може да бъде правдив човек, понеже тя е омрачена от измислици. Заради този цитат от апокрифната книга Посланието на Юда първоначално било отхвърляно от мнозина. Но, разбира се, то трябва да заеме своето място в Свещеното Писание поради много причини: заради това кой е неговият автор, заради древността му, заради употребата му в Църквата, и особено заради това, че Юда е привел цитат от апокрифна книга, който сам по себе си не е апокрифен, нито съмнителен, а напротив – ясно изявява светлината на истината.

За седемте съборни послания