Мракът се наследява от хората, които грешат по своя воля. За тях са приведени тези примери, така че казаното има следния смисъл: тези хора, за които става дума, са като блуждаещи звезди – те са се отклонили от правия път и вървят в посока, противоположна нему. Затова за тях е запазен мрак – не за звездите, а за хората. Защото, както вече казах, апостолът не говори за звезди, облаци или вълни, а за хора, изпаднали в животинско състояние, разпуснатост и надменност, и които със своето поведение нанасят вреда на онези, които се доближават до тях.