Завършвайки описанието на тези хора, апостолът ги нарича „отделящи себе си“ (οἱ ἀποδιορίζοντες ἑαυτούς), „душевни“, „нямат дух“ (Πνεῦμα μὴ ἔχοντες).

„Те, казва той, не само сами загиват, но и похищават питомците на Църквата – това значи „отделящи“, тоест извеждат ги извън пределите на Църквата, извън границите на вярата или дори извън самата ограда на Църквата. Защото събранията си те са показали като пещери на разбойници и отвръщат другите от Църквата, приобщавайки ги към себе си. А правят това, защото са душевни хора – тоест живеят според облика на света.“ (блаж. Теофилакт)